Библия — Нов завет [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Библия — Нов завет [bg]». Краткое содержание книги:
22. Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
23. Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:
24. погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.
25. Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.
26. Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27. Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.
ГЛАВА 2.
1. Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.
2. Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,
3. и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,
4. то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?
5. Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?
6. А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?
7. Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?
8. Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: „възлюби ближния си като себе си“ — добре правите.
9. Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.
10. Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.
11. Защото Оня, Който е казал: „не прелюбодействувай“, казал е и: „не убивай“; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.
12. Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.
13. Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.
14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?
15. Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна,
16. а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, — каква полза?
17. Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18. Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
19. Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.
20. Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
21. Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?
22. Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?
23. И изпълни се Писанието, което казва: „повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“, и той бъде наречен приятел Божий.
24. Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?
25. Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път?
26. Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.
ГЛАВА 3.
1. Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,
2. защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло.
3. Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.
4. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае;
5. тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля;
6. и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;
7. защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество,
8. а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.
9. С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие.
10. Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.
11. Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?
12. Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза — смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода.